На 8 юни, неделя от 10:00-16:00 ч. ще се проведе традиционният Ден на отворените врати в Националната астрономическа обсерватория Рожен към Института по астрономия – БАН. Той съвпада с деня Петдесетница, който е храмов празник на параклиса „Света Троица“, построен през 1935 г. и разположен непосредствено до входа на наблюдателната кула на 2-метровия телескоп.…
Сбирка на Обединения Астрономически Семинар ще се проведе на 21 Май, 2025 г. (сряда), от 15:00 часа в библиотеката на Института по Астрономия, бул. Цариградско шосе №72 (или зала 301), на 3-ти етаж. Светослав Ботев, докторант към катедра Астрономия на ФзФ при СУ „Св. Климент Охридски”, ще докладва на тема: “Елиптичност на кълбовидните звездни купове…
Сбирка на Семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 23 Април, 2025 г. (сряда), от 14:00 часа в зала 301 на сградата на бул. Цариградско шосе №72. Момчил Молнар (Southwest Research Institute, Texas, USA), ще представи работа на тема: “Spectropolarimetry across the solar atmosphere – On polarization of light as a solar magnetometer…
„Приложения за компютърно зрение и машинно обучение в хелиофизиката“ бе темата на първата сесия на откритата на 7 април в София тридневна международна конференция „Машинно обучение и компютърно зрение в хелиофизиката“, организирана от Института по астрономия с НАО-БАН. Около 60 участници от 12 държави на място и онлайн дискутират по темите на конференцията. Двама от поканените докладчици,…
Първа сбирка на възстановения Обединен Астрономически Семинар ще се проведе на 18 Март, 2025 г. (вторник), от 15:00 часа в библиотеката на Института по Астрономия, бул. Цариградско шосе No72, 3-ти етаж. Петя Янчулова Мерика-Джоунс (Space Telescope Science Institute (STScI), Baltimore, USA, Фулбрайтов стипендиант в кат. „Астрономия” на Физическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски”), ще…
Изследователи от 33-тата Българска антарктическа експедиция представиха своите проекти пред преподаватели и учени от Националния университет на Патагония „Сан Хуан Боско“ в Комодоро Ривадавия, Аржентина. С кратки презентации те споделиха със своите аржентински колеги целите и очакваните резултати от своя престой в Антарктика, както и методологиите, които могат да заимстват от българските учени. В…
Фиг.1. ‘Смесено’ изображение на Apep Plume в близкия и далечен
инфрачервен спектрален диапазон.
Кредит на University of Sydney/European Southern Observatory
(http://www.physics.usyd.edu.au/~gekko/apep.html)
Apep Plume (2XMM J160050.7-514245; WR~70-16) е ярък рентгенов източник, открит случайно при наблюдения на остатъка от свръхнова G330.2+01.0 с обсерваторията XMM-Newton на Европейската Космическа Агенция. Наблюдения в инфрачервения спектрален диапазон разкриват интересна форма на областта (с размер 12 arcsec), запълнена с космически прах, който е източник на това лъчение – ‘прахови пера’ (dust plume). Именно това е причината този обект да бъде назован Apep Plume (виж Фиг. 1 и 2). Apep Plume е нетоплинен радио източник с характерен размер от 47 mas. Последвалите оптически наблюдения показват, че това е двойна звездна система с разстояние между компонентите от 47 mas, като звздните компоненти са горещи масивни звезди от типа Волф-Райе. Те също показват, че в близост до двойната система (на разстояние от 0.7 arcsec) има трета гореща звезда (вероятно OB свръхгигант). Подробности за характеристиките на Apep Plume са дадени в статиите на Callingham et al. (2019, 2020), Han et al. (2020) и Marcote et al. (2021). Всички тези характеристики на Apep Plume я правят пълноправен член на фамилията от двойни звезди с Взаимодействащи Звздни Ветрове (ВЗВ). …
Конференцията MCH25 се фокусира върху приложенията на техниките за компютърно зрение и машинно обучение към хелиофизични изследвания и системи за прогнозиране, както и върху интегрирането на тези техники в наблюдения, моделиране и оперативни усилия за слънчева активност и космическо време. Теми, които ще бъдат разгледани на MCH25: – Приложения за компютърно зрение и машинно обучение…
Изследване на магнитната активност при звезда-гигант вследствие поглъщането на планета – най-значимо научно постижение на ИА с НАО за 2024 г.
“Astronomy & Astrophysics” публикува резултатите от работата на международен екип
от учени с водещо българско участие
Институтът по астрономия с НАО-БАН определи за най-значимо свое научно постижение за 2024 г. изследването на магнитната активност при звездата – червен гигант RZ от съзвездието Овен (RZ Ari) вследствие поглъщането на планета. Резултатите, получени от колектива с водещ изследовател от българска страна проф. д-р Ренада Константинова и други четирима наши учени, са публикувани в авторитетното европейско списание “Astronomy & Astrophysics” 681, A36, 20241 . Освен петимата българи, в екипа участват изследователи от Франция, САЩ, Бразилия и Чили.
Изследвайки причините за магнитната активност на RZ Ari, учените установяват, че тази звезда е проеволюирала до върха на клона на червените гиганти или дори още по-нататък – след стадия на горене на хелия. Еволюционният стадий, на който се намира обектът, не предполага активността да е породена от слънчев тип динамо (алфа-омега). Анализът на параметрите на звездния гигант – въртене, химически обилия, сила на магнитното поле и др., показват, че е възможно въздействие на друг вид динамо. Въртенето на звездата е ускорено, а съдържанието на химическия елемент литий е нетипично високо.
…
Съобщаваме с тъга, че след кратко боледуване ни напусна чл.-кор. Евгени Семков, директор на Института по астрономия с НАО – БАН. Чл.-кор. Евгени Семков е завършил висше образование в Софийския университет “Свети Климент Охридски” (1980-1985), Физически факултет, със специалност физика, специализация по астрономия. Има богат професионален опит в областта на астрономията като методист в…
