Първата сбирка на Обединения Астрономически Семинар за новата година ще се проведе на 19 февруари, 2026 г. (четвъртък), от 15:00 часа в зала 301 на Института по Астрономия, бул. Цариградско шосе №72, на 3-ти етаж. Д-р Веселина Калинова, постдокторант и гост-изследовател в института “Макс Планк по Радиоастрономия”, Бон (Германия); Асоцииран член на Института по Астрономия…
Изследване на звезда с трилиони пъти по-силно магнитно поле от Слънцето е най-значимото научно постижение на Института по астрономия с НАО за 2025 г. Резултатите от проучването с 2м телескоп на НАО Рожен са публикувани в „Astronomy & Astrophysics“ Изследването на звездата 4U 2206+54, чието магнитно поле е трилиони пъти по-силно от това на Слънцето,…
Летният стаж предлага възможност да станеш част от водещ научно-технически проект с международно значение – изграждането на първата за Югоизточна Европа станция на най-големия радиотелескоп в света за ниски честоти – LOFAR (Low Frequency Array – Нискочестотен масив). Станцията LOFAR-BG се изгражда в непосредствена близост до Националната астрономическа обсерватория Рожен. Стажът е насочен към студенти…
Седмата работна среща на ИА с НАО се проведе от 30 ноември до 3 декември в Кюстендил с участието на представители на института, както и на гости от научните звена към БАН ИФТТ, ИЕ и ИЯИЯЕ.
Кратко представяне на някои от съвременните космологични загадки, които са особено актуални през последното десетилетие – проблемът с Хъбъловата константа, тъмната радиация и лептонната асиметрия на Вселената съдържаше презентацията на проф. дфн Даниела Кирилова.
За изследванията на слънчевата активност в радио- и оптичния диапазон и за усилената работа по инсталацията на българската LOFAR-BG станция, която ще е първата в Югоизточна Европа и ще даде възможност на български и чуждестранни учени и студенти да се развиват и да допълват оптичните си изследвания с авангардни радио наблюдения разказа проф. д-р Камен Козарев. Той сподели подробности и за първия български полярен астрономически проект, чиято реализация на Антарктида навлиза в нова фаза в началото на 2026 г.
Резултати от българо-австрийския проект за слънчева и коронална активност обобщи доц. д-р Момчил Дечев в презентацията на дейностите по двустранния проект „Съвместни наблюдения и изследвания на слънчевата хромосферна и коронална активност”. Проектът е реализиран от Института по астрономия с НАО (БАН) и Университета в Грац (Австрия).
…
„Светлина, енергия и технологии на бъдещето: от небесна механика до динамика на атомите“ е темата на първия общ Ден на отворените врати на четири научни звена на БАН На 21 ноември 2025 г. (петък) от 10:00 до 16:00 ч. в Научен комплекс 2 на Българската академия на науките (бул. „Цариградско шосе“ №72, София) за първи…
Съвместно заседание на Семинара на Института по Астрономия и отдел Звезди и звездни системи ще се проведе на 10 Ноември, 2025 г. (понеделник), от 11:00 часа в зала 301 в сградата на Института. Владислав Драгомиров Марчев, редовен докторант на ИАсНАО, ще представи за предзащита своя дисертационен труд на тема: “Изследване на симбиотични звезди” Кратка анотация:…
В Деня на народните будители 1 ноември Съветът на европейската научна и културна общност и Клубът на българския културен и научен елит отличиха със Златна монета Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория – БАН. Отличието, което се присъжда за завоюван висок престиж и обществено признание за значим принос към развитието на българската наука, бе…
Междузвездната комета 3I/ATLAS показва непознато досега поведение на светлината
В наблюденията на международен екип от астрономи, с 2-м телескоп на НАО Рожен участва д-р Галин Борисов от Института по астрономия към БАН
Астрономи откриха, че междузвездната комета 3I/ATLAS (C/2025 N1) отразява слънчевата светлина по напълно нов начин. С помощта на едни от най-мощните телескопи в света – Very Large Telescope (ESO) в Чили, Nordic Optical Telescope (ORM) в Лас Палмас (Испания) и на 2-метровия телескоп в НАО-Рожен, международен екип установи, че прахът на кометата проявява най-голямата отрицателна поляризация, наблюдавана някога при комета или астероид — откритие, което може да промени досегашните ни представи за малките тела, идващи от други звездни системи.
Фигура 1. Поляризация спрямо фазовия ъгъл на 3I/ATLAS в сравнение с различни други обекти. Ляво: Сравнение на 3I/ATLAS с кометите Hale-Bopp, 2I/Borisov, както и с „други комети“, представени от няколко комети от Слънчевата система, включително периодични и непериодични комети. Дясно: Сравнение на 3I/ATLAS с крива на астероиди от тип F; транснептунов обект (TNO), както и кентаври.
Резултатите, публикувани в списанието The Astrophysical Journal Letters, показват, че прахът на 3I/ATLAS е смес от тъмни и ледени частици, подобни на тези в далечните транснептунови обекти. Открита през 2025 г., 3I/ATLAS е едва третият известен междузвезден обект след 1I/ʻOumuamua и 2I/Borisov.
Изследователите смятат, че тази комета може да представлява напълно нов клас междузвездни тела, които разкриват как се образуват и еволюират планетни системи в други части на Галактиката. Предстоящите наблюдения около и след перихелий ще потвърдят тези изключителни резултати.
Учените са наблюдавали как слънчевата светлина, отразена от праха и леда на кометата, създава необичайно силен сигнал на „отрицателна поляризация“. „Поляризационният подпис на 3I/ATLAS е различен от всичко, което сме виждали досега“, казва д-р Зури Грей от Университета в Хелзинки, водещ автор на изследването. „Тя показва дълбока и тясна отрицателна поляризация — по-силна от тази при която и да е известна комета — което подсказва, че нейният прах и лед имат напълно непознати свойства.“
Тайнствен пратеник от друга звездна система?
Дълбоки изображения (горе) и поляриметрични карти (долу) на 3I/ATLAS на извадка от наблюдения с VLT. Цветовата скала в изображенията не отразява абсолютната яркост на кометата. Цветът на всеки пиксел в поляриметричните карти представлява стойността на поляризацията, както е показано в скалата вдясно. Стрелките показват посоките към север и изток на небесната сфера, както и посоката Слънце-комета и посоката на скоростта на кометата, проектирани върху небето. X отбелязва фотоцентъра на кометата.
3I/ATLAS е едва третият междузвезден обект, открит досега — след 1I/ʻOumuamua (2017 г.) и 2I/Borisov (2019 г.). За разлика от своите предшественици, които наподобяваха астероид и обикновена комета, 3I/ATLAS изглежда е напълно нов тип междузвезден обект.
…
На 1 юли 2025 г. обзорът ATLAS открива кометата C/2025 N1 (ATLAS). Още първите измервания на орбитата ѝ показват, че това е трети междузвезден обект, открит от 2017 г. насам (след C/2017 U1 (PANSTARRS) и C/2019 Q4 (Borisov). Много скоро астрономи по целият свят започват наблюдения на новооткрития обект 3I/ATLAS, който също както първите два…
Редовна сбирка на Семинара на Института по Астрономия ще се проведе на 8 Юли, 2025 г. (вторник), от 14:00 часа в библиотеката на Института по Астрономия, бул. Цариградско шосе №72 (или зала 301), на 3-ти етаж. Благовест Петров и Светозар Жеков, (Институт по Астрономия с Национална Астрономическа Обсерватория), ще представят резултати от работа на тема:…
